Собственикът на декоративен плъх, който оставя домашния си любимец без надзор за няколко минути, се връща при изгризани жици, дупка в пластмасовата табла и прогризан ръб на дивана.
Според кореспондента на това не е хулиганство или отмъщение за нещо – това е въпрос на оцеляване, заложено в гризача от милиони години еволюция.
Резците на плъховете растат с фантастична скорост: до сантиметър и половина на месец за всеки от четирите предни зъба.
Снимка: Pixabay
Ако плъхът спре да дъвче твърди предмети, горните и долните му резци ще се слеят за няколко седмици, което ще направи невъзможно затварянето на устата му.
Дългите, извити навътре зъби щяха да се впият в небцето и долната ѝ челюст, причинявайки непоносима болка и гладна смърт. Природата не е оставила на гризача друг избор: да дъвчеш, значи да живееш.
Твърдостта има значение: защо плъхът избира точно тези предмети
Плъхът не дъвче всичко безразборно – той избира материали, които осигуряват оптимално смилане на зъбите.
Меките пластмаси и дървото изтриват резците най-добре, защото влакнестата им структура създава абразивен ефект.
Твърдият метал, от друга страна, може да счупи зъба, причинявайки мъчителна болка и невъзможност за хранене.
Ето защо жиците, облицовани с мека пластмасова изолация, са любимо лакомство за зъбите на домашните плъхове. Животното не се опитва да се удари от ток – то просто не осъзнава, че под меката обвивка се крие смъртоносна опасност.
Собствениците трябва да скрият всички проводници в метални гилзи или да ги издигнат на недостъпна за плъха височина.
Минерално гладуване: когато гризането не е заради самото гризане
Понякога плъховете гризат предмети, които не са подходящи за смилане на зъби – мазилка, тебешир, бетон или дори собствените си изпражнения.
Това е сигнал за остър недостиг на калций и други минерали в организма. В дивата природа гризачите си набавят необходимите вещества, като гризат костите на умрели животни или варовикови скали.
В домашни условия такъв недостиг се получава при еднообразно хранене или по време на бременност и кърмене при женските. Добавянето на специален минерален камък за гризачи или парче сепия (скелет на сепия) към храната бързо решава проблема.
Ако плъхът продължава да гризе негодна за консумация храна дори с камъка, струва си да го заведете на ветеринар – може да има заболяване, което нарушава усвояването на калция.
Йерархия и териториалност: гризането като социален сигнал
В групата на плъховете съществува строга йерархия и гризането на предмети е един от начините за поддържането ѝ.
Доминираща женска може умишлено да изгризе входа на къща, която се обитава от индивид с по-нисък ранг, за да покаже превъзходството си.
Следите от зъби по хранилката и поилката служат на плъховете като индикация, че те притежават тези ресурси.
Мъжките през периода на полова активност маркират територията не само с урина, но и с характерни следи от резци по вертикални повърхности.
Колкото по-висока е маркировката, толкова по-голям и по-силен е мъжкият. Новият мъжки, който влезе във вече заета клетка, пръв отива и изгризва маркировките на старите обитатели, за да заяви претенциите си.
Как да насочим инстинкта в мирна посока
Невъзможно е плъхът да бъде напълно отучен от дъвчене, а и не е необходимо – това е преценка за неговото здраве. Вместо безполезна борба, стопаните предлагат на животното легални алтернативи: специални минерални камъни, парчета от брези или ябълки без кора, картонени ръкави за тоалетна хартия.
Важно е дървесината да не е иглолистна – смолите и етеричните масла са токсични за плъховете.
Играчките пъзели, в които лакомство е скрито в дървено кубче, принуждават плъха да дъвче целенасочено, като получава награда за това.
Ако домашният любимец все пак разваля нещо забранено, не го наказвайте – той просто не разбира връзката между наказание и действие.
По-добре направете забранените предмети недостъпни, а законните – възможно най-привлекателни, като ги намажете с малко фъстъчено масло.
