Начинаещият стопанин на хамстер, който е купил торба със зърнена смес, понякога забелязва, че хамстерът избира от нея само определени зърна, а останалите оставя.
В желанието си да угоди на домашния любимец, собственикът започва да му дава само любимите му слънчогледови семки или царевица, съобщава кореспондентът на .
Това на пръв поглед безобидно лакомство се превръща в сериозна опасност за здравето след няколко седмици.
Снимка: Pixabay
Организмът на хамстера е създаден така, че да получава балансиран набор от хранителни вещества от различни източници.
Еднообразното хранене, дори да е с любима храна, бързо води до недостиг на витамини, прекомерно количество мазнини и чревни разстройства.
В дивата природа един гризач никога не би ял един вид семена – това е еволюционен капан, в който попада доверчивият домашен любимец.
Заболяване на черния дроб от тлъстини: тихата смърт на семената
Слънчогледовите семки съдържат до 50 процента мазнини – за хамстера това е калорийна бомба, която взривява метаболизма му.
Черният дроб, опитвайки се да преработи безкрайния поток от мазнини, започва да ги натрупва в клетките си, като постепенно губи способността си да изпълнява функциите си.
Мастната дистрофия на черния дроб при хамстери се развива за три до четири седмици на монодиета със семена.
Външно животното става летаргично, козината му става матова и накъсана, а коремът увеличава обема си поради уголемяване на черния дроб.
На последния етап ушите и лигавиците на хамстера пожълтяват, той спира да се храни и пие, а след това изпада в кома. Почти невъзможно е да се спаси животно с мастна хепатоза – черният дроб на гризача не се възстановява така, както при по-големите бозайници.
Авитаминоза и проблеми с козината
Зърнените смеси обикновено съдържат пшеница, овес, ечемик, просо и сушени зеленчукови добавки.
Всеки компонент доставя различен набор от витамини: пшеницата е богата на витамини от група В, овесът – на силиций и манган, просото – на желязо и флуор.
Изключвайки поне един вид зърно от диетата, собственикът обрича хамстера на недостиг на определен микроелемент.
Първите признаци на авитаминоза са сухата кожа, къдравата козина и незаздравяващите драскотини. Хамстерът започва да се сърби, но не защото има бълхи, а защото кожата му е напукана и сърбяща от липсата на мастни киселини.
Плешивите петна по гърба и главата правят домашния любимец беззащитен срещу инфекциите, които проникват през микропукнатините.
Диабет и затлъстяване при породите джуджета
Джунгарите и кемпбелите имат генетично предразположение към диабет, което се активира именно от неправилно хранене.
Еднократното ядене на сладка царевица или плодове предизвиква скокове на кръвната захар, което изтощава панкреаса.
След два до три месеца на такава диета хамстерът развива диабет тип 2, който се лекува само с доживотни инсулинови инжекции.
Затлъстяването настъпва по-бързо, отколкото при другите гризачи, тъй като хамстерите джуджета използват по-малко енергия от сирийските си събратя.
Дебелият домашен любимец вече не може да се вмести в бягащата си пътечка, не може да почиства козината на корема си и бързо се покрива със заплитания.
Наднорменото тегло притиска вътрешните органи, предизвиквайки задух и сърдечна недостатъчност, която убива хамстера на шестмесечна възраст.
Как да се храним правилно и какво да правим при признаци на заболяване
Най-добрата диета за хамстер е готова зърнена смес от доказан производител, в която всички съставки са подбрани в правилно съотношение.
Не бива да давате на хамстера цялата седмична дажба наведнъж: той все пак ще избере вкусните неща и ще скрие неядливите, а след това ще гладува.
По-добре е да давате храна на малки порции два или три пъти дневно, като наблюдавате какво яде домашният любимец.
Ако хамстерът вече е преминал на монодиета, е необходимо постепенно, в рамките на една седмица, да го върнете към нормалната храна, като смесите малко зърнена смес с обичайните семена.
Ако се появят признаци на затлъстяване или диабет – силна жажда, често уриниране, летаргия – посещението при ветеринарния лекар е наложително.
Колкото по-рано се започне лечението, толкова по-голям е шансът хамстерът да се върне към активен живот без необратими последици.
