Начинаещите акваристи често правят една и съща грешка: възхищават се на бистрата вода и чистото стъкло и отлагат почистването за по-късно.
Но под повърхността на красотата се натрупват невидими за окото процеси, които могат да унищожат цялата екосистема за една седмица, съобщава кореспондентът на .
Рибите не могат да се разхождат или да сменят водния басейн – те са заложници на своята стъклена къща.
Снимка: Pixabay
Във всеки аквариум се води постоянна битка между полезните бактерии и продуктите на обитателите. Остатъците от храна, мъртвите части на растенията и фекалиите на рибите се разлагат с отделянето на амоняк – най-силната отрова за всички водни обитатели.
В един здрав аквариум тази отрова се превръща от бактериите в нитрити, а след това в относително безопасните нитрати.
Първи етап: мътност и миризма на водата
Когато собственикът спре да изсмуква дъното и да сменя водата, концентрацията на органични вещества нараства лавинообразно. Бактериите, преработващи амоняка, нямат време да се размножават и колониите им започват да умират.
Водата става мътна вследствие на бактериална епидемия – милиарди микроорганизми буквално се роят във водния стълб.
Появява се характерна сладникава и гнилостна миризма от повърхността, която не може да бъде прекъсната по никакъв начин. Рибите започват по-често да се издигат на повърхността, трескаво гълтайки въздух – първият признак за недостиг на кислород.
Хрилете са увредени от амоняка и газообменът е нарушен, дори когато водата е нормално наситена с кислород.
Втори етап: Болести и смърт на растенията
Първите, които се отказват, са най-деликатните обитатели на аквариума – сомовете и тетрите. Те губят яркостта на цветовете си, стават летаргични, отказват да се хранят и започват да плуват настрани или с главата надолу.
Растенията също сигнализират за проблеми: листата пожълтяват, покриват се с кафяви водорасли, а корените загниват в отровената почва.
В занемарения аквариум избухват инфекции, които никога не биха се появили в чиста вода. Гниенето на перките, бялото гниене и кадифената болест атакуват отслабената имунна система на рибите.
Вече е безполезно да спасявате домашните любимци – лекарствата само ще ускорят гибелта поради токсичния фон.
Етап 3: масова смъртност и срив на екосистемата
Концентрацията на амоняк достига смъртоносни нива. Рибите започват да умират една по една, разлагайки се пред очите на собственика. Разлагането на нови трупове дава допълнителна доза отрова, като предизвиква верижна реакция, която може да унищожи всички обитатели в рамките на 24 часа.
След като всички риби умрат, екосистемата на аквариума престава да съществува. Водата се превръща в миризлив бульон, в който гъмжи от патогенни бактерии и протозои.
Почвата се вкисва на дълбочина от няколко сантиметра, отделяйки сероводород – газ с мирис на развалени яйца, отровен дори за хората.
Как да върнете живота на аквариума си
Напълно занемарен аквариум не може да бъде спасен чрез частични промени – ще трябва да източите цялата вода, да измиете почвата и да дезинфекцирате оборудването.
Растенията, ако все още са живи, трябва да се третират в слаб разтвор на манган. Филтърът ще трябва да се разглоби, а гъбите да се изварят – те са обитавани от гнилостни бактерии, които не могат да се измият с обикновена вода.
По-лесно е да не се стига до крайности: веднъж седмично сифонирайте дъното, като отстранявате 20% от водата и я заменяте с прясна темперирана вода.
Един час седмично спестява години живот на обитателите и щади нервната система на собственика. Аквариумът не е картина, която може да се окачи и да се забрави, а жив организъм, който изисква редовни грижи.
Знаете ли, ако рибите можеха да говорят, какво ли щяха да кажат за нашето почистване на аквариума?