Улавяте се, че флиртувате с бариста или разменяте шеги с колега.
Съвестта ви нашепва „това е изневяра“, но вътрешно няма и грам вина. Това е парадокс, съобщава кореспондент на .
Флиртът като тренировка за самочувствие
Флиртът рядко има нещо общо с истинското желание за промяна.
Снимка: Pixabay
Най-често това е бърз тест за собствената ви привлекателност. Мозъкът се нуждае от потвърждение, че все още сте интересни като мъж или жена.
Разликата между флирта и изневярата
Основната разлика е в намерението. Флиртът завършва там, където започва. Човек не разменя номера, не си уговаря срещи и не фантазира за съвместно бъдеще. Това е игра с отворен край.
Проучванията показват, че лекият флирт може дори да укрепи една основна връзка. Партньорът, който получава доза външно внимание, се прибира у дома по-уверен и щедър на обич.
Опасността възниква в два случая: когато флиртът стане таен (криете кореспонденцията си) или когато замени истинската интимност у дома. Тогава той вече е симптом, а не безобидно забавление.
Защо забраните не работят
Опитите на партньора ви да ви забрани да флиртувате имат обратен ефект. Забраненият плод изглежда по-сладък, а невинната игра се превръща в начин да се разбунтуваш срещу контрола.
Някои двойки въвеждат правилото „гледай, но не докосвай“. Те открито обсъждат, че флиртът отстрани е позволен, но само по лек начин и без развитие. Това облекчава напрежението и отнема чувството за вина.
Други пък предпочитат пълното табу. Тогава флиртът минава под земята, става по-остър и опасен. Именно в такава атмосфера се раждат истинските изневери от обикновено любопитство.
Как да различим здравословния флирт от алармата
Здравословният флирт не ви пречи да се наслаждавате на партньора си. Сутрин флиртувате с продавачката в магазина, а вечер със същия ентусиазъм събличате любовника си. Привличането не е подменено, а се допълва.
Червен флаг е, когато флиртът започне да ви се струва по-интересен от секса вкъщи. Ако се уловите, че фантазирате за този бариста по време на интимност с партньора си, проблемът не е в бариста.
Вторият сигнал е, че се сравнявате. „Той изглежда така, а ти никога не изглеждаш така“. Флиртът се превръща в оръжие в пасивната агресия. Това вече не е игра, а манипулация.
Третият сигнал е, че се страхувате да покажете на партньора си своята кореспонденция. Дори в нея да няма нищо компрометиращо, срамът говори, че сте преминали границата. Честният човек не крие безобидното.
Флиртът не убива любовта. Той убива лъжите и инсинуациите. Ако от време на време се наслаждавате на страничен флирт, кажете на партньора си открито. Изненадата няма да е признание, а нещо, което сте крили.
Не знам, но ми се струва, че флиртът може да навреди повече отколкото да помогне. Как може да бъдеш сигурен, че партньорът ти няма да се почувства пренебрегнат, дори ако ти не влагаш никакви сериозни намерения?