Собственикът, който току-що е налял прясна филтрирана вода в купичка, е озадачен, когато котката скача върху мивката и започва да ближе капки от отворения кран.
Домашният любимец сякаш се подиграва със себе си, като отхвърля чистата вода в полза на съмнителната течност от тръбите, съобщава кореспондентът на .
Всъщност това поведение има дълбока еволюционна причина, свързана с оцеляването на вида. Дивите предци на домашните котки никога не са пили от стоящи водоеми, където водата е цъфтяла и гъмжала от бактерии.
Снимка:
Само течащата вода от потоци и извори била безопасна и не предизвиквала отравяния. Дори и след хиляди години опитомяване този инстинкт остава толкова силен, че преодолява всякакви аргументи на разума.
Стоящата вода като сигнал за опасност
В природата стоящата вода е място за размножаване на патогени, протозои и ларви на паразити.
Котка, която пие от локва или езеро, рискува да се разболее от холера или лептоспироза, което в дивата природа означава сигурна смърт.
Генетичната памет все още подсказва на котката, че все още гладката купичка е потенциално опасна, дори ако собственикът я е сменил преди час.
Движението на водата, от друга страна, се асоциира от животното с чистота и насищане с кислород. Падащите капки или тънката струя от чешмата имитират естествен поток, в който водата постоянно се обновява.
Ето защо котките толкова упорито игнорират купичките и се катерят по кухненската мивка, като пръскат всичко около себе си.
Температура и вкус: защо водата от купичката е „грешна“
Вторият важен фактор е температурата на водата. В купичката водата бързо се затопля до стайна температура, става топла и невкусна за чувствителния език на котката.
Водата от чешмата, от друга страна, е по-хладна и по-освежаваща и привлекателна за котката, особено в горещо време.
Чешмяната вода също така съдържа разтворен кислород, който ѝ придава лека сладост, която рецепторите на котката могат да възприемат.
В купа, особено ако е престояла няколко часа, кислородът изчезва и водата се превръща в безвкусна „мъртва“ течност. Котката не може да си го обясни с думи, но тялото ѝ ясно сигнализира: пий само това, което е актуално.
Пластмаса срещу керамика: какво се крие зад отхвърлянето на купичките
Някои котки отказват да пият от пластмасови купички заради специфичната миризма, която пластмасата абсорбира с времето.
Детергентите, остатъците от храна и дори самата вода оставят букет от миризми в микропукнатините на пластмасата, които са незабележими за хората, но отблъскващи за котешкия нос. Керамичните или стъклените купички нямат този проблем, но дори и те не решават основния проблем – неподвижността на водата.
Широките и плоски купички принуждават мустаците на котката да се движат под ръба, което причинява дискомфорт на животните с чувствителни вибрации.
Експертите по поведението наричат това „умора на мустаците“: постоянното триене в стените на купичката дразни котката и тя предпочита да пие от чешма, където нищо не докосва лицето ѝ.
Как да измамим древен инстинкт и да спасим нервите си
Невъзможно е напълно да приучите котката да пие от чешмата, но можете да ѝ предложите алтернатива, която ще задоволи естествените ѝ нужди.
Електрическите фонтани за котки създават циркулация на водата, имитирайки течението на поток, и често решават проблема радикално. Водата в този фонтан постоянно се филтрира, насища се с кислород и се поддържа хладна.
Купата за вода трябва да се измива ежедневно с гореща вода без препарати със силна миризма.
Поставете я далеч от купичката за храна – в дивата природа котките никога не пият в близост до трупове на жертви, за да избегнат бактерии от разлагащото се месо.
Ако котката все още продължава да се катери към чешмата, можете да оставяте тънка струйка вода за няколко минути на ден, като я превърнете в част от ритуала, а не в повод за раздразнение.
